За вас, родители
Ти си на ход!
ШАХМАТЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
Статия от международната научна конференция "Образователни технологии" - 2021, гр. Каварна
Константин П. Мъцински
CHESS AS A CONCEPT FOR PERSONAL DEVELOPMENT
Konstantin P. Matzinski
ABSTRACT: The game of chess looks like an ordinary board game between two people alternating to move pieces and at the end one wins. However, things does not go so simply. The moves are only an external image of the chess players’ thoughts. These thoughts exist in the mind of the chess players and stay hidden since no one reveals them. Mastery comes down to anticipation of opponent’s plans so as it is possible to counteract them successfully.
Actually, the game of chess represents a battle between two sides. Through the years, it has been considered as a kind of entertainment, sport and intellectual activity. With the present article, I am trying to show chess with a different role – one that can directly apply an impact on the intellectual development of the people – as a mean for development of qualities and abilities that possess increasing significance in today’s dynamic world and its highly competitive environment. With great effectiveness this idea can be implemented among not only the youngsters, but also the adults.
KEYWORDS: chess, game, intellectual activity, development, qualities and abilities, youngsters
1. Въведение
Шахматът изглежда като обикновена настолна игра, в която двама души се редуват в местене на фигури и накрая единият побеждава. Това обаче съвсем не е толкова просто. Ходовете с фигурите на дъската са само външно отражение на замислите на двамата съперници. Тези замисли остават скрити, защото се случват в съзнанието на шахматистите и никой от двамата не ги разкрива гласно. Изкуството се състои в това да се предвидят плановете на противника, за да може да им се противодейства успешно.
Всъщност шахматната игра представлява модел на военни действия – борба между две воюващи страни. През годините тя е разглеждана като забавление, спорт, интелектуално занимание. Шахматът обаче може да влезе в роля, чрез която да има пряко влияние върху интелектуалното развитие на поколенията – средство, служещо за развиване на качества и умения, придобиващи все по-голяма значимост в динамиката на днешния свят и неговата високо конкурентна среда. Най-ефективно тази цел би могла да бъде осъществена при подрастващите, но защо не и при по-възрастни хора.
Младият човек, чийто ум не е обременен със злободневните проблеми, е гъвкав и способен бързо да усвоява нови знания, да си създава мисловни навици и да се адаптира към новите възможности, които му се предлагат. Той е амбициозен и си поставя високи цели. Това е потенциал за развитие с много бързи темпове.
Шахматът е спорт, много по-различен от останалите. Той е част от групата на т.нар. мисловни спортове (mind sports), в която влизат още игри като бридж, шашки, Го и др. Освен това, шахматът не е от онези най-популярни за широката общественост спортове (като футбола), които доставят непосредствено удоволствие на обикновения човек, наблюдаващ играта. За да се достигне до смисъла на шахматните ходове, идеите, е нужен по-дълбок поглед и анализ.
2. Накратко за съдържанието на шахматната игра
Целта в играта е да се обяви мат на противниковия цар, т.е. той да бъде пленен. Шахматната партия се разделя условно на три фази:
- дебют – начало на борбата - всяка от двете страни мобилизира своите бойни единици (дама, 2 топа, 2 офицера, 2 коня, 8 пешки), като ги поставя на активни позиции, придържайки се към основни принципи като: превземане на повече пространство, овладяване на центъра, отвеждане на царя на безопасно място и в същото време, ако е възможно – да се попречи на противника да постигне всичко това за себе си;
- мителшпил – средата на играта - след като са мобилизирали своите сили, двете страни съставят план за действие според особеностите на позицията и започват активни действия срещу противника. В мителшпила често възникват сложни ситуации, в които всеки трябва сам да прецени кое е най-важно и да вземе решение как да продължи. Разликата между силата на отделните шахматисти се корени именно в намирането на правилни решения;
- ендшпил – последната фаза на борбата - след сложната борба в мителшпила фигурите на дъската са намалели и в играта с активно участие се включват двата царя; целта на всеки от двамата играчи е, продължавайки борбата, да се стремят към произвеждането на някоя от пешките си в по-силна фигура (обикновено царица). Това се случва, когато тя достигне края на дъската.
В най-общи линии, така протича една шахматна партия. Тя, разбира се, може да приключи и без да преминава през всички възможни фази, ако мат бъде достигнат по-рано (известни са партии, продължили от 1 до над 300 хода). Борбата може да завърши и без да се стига до мат - ако едната от страните се предаде или двете се съгласят на реми - равен завършек.
3. Обучение на шахматистите
Основната теза: чрез обучението по шахмат обучаемият създава и развива качества и умения. Цялостната подготовка на един състезател е широко планова. В най-общи линии тя включва:
- теоретична подготовка – изучаване на дебютната и ендшпилната теория, законите на стратегията;
- тактическа подготовка – изучаване на тактическите мотиви, развиване и трениране на т.нар. комбинационно зрение, разчет на варианти и бързина на разчета;
- игрова подготовка – практическа игра (препоръчително срещу по-силен противник), укрепване на мисловните навици и затвърждаване на усвоените знания чрез натрупване на практически игрови опит, участие в турнири;
- анализ на собствените партии – идентифициране силните и слабите страни в мисленето и подготовката, намиране причините за допуснатите грешки и определяне на методи за работа по отстраняването им;
- изучаване на класическите партии на майстори, гросмайстори и световни шампиони;
- по време на турнир: подготовка срещу съперник – разучаване силните и слабите му страни, на база които се избира подходящ стил на игра и дебютна система;
- психологическа подготовка (вкл. и мотивация);
- физическа подготовка – за по-висока издръжливост на умственото натоварване;
Водейки цялостна подготовка, състезателят непрекъснато е поставен пред нови и нови задачи, които провокират неговото мислене и усъвършенстване.
4. Проблеми, стимулиращи развитие
Най-същественото в шаха и основната причина за тази статия е неговата аналитична същност. По време на партия и през подготовката си шахматистът е изправен пред най-различни игрови ситуации (задачи, проблеми), които трябва да разреши за ограничен период от време, използвайки своето логическо и стратегично мислене. За да го направи възможно най-ефективно (най-точно и с най-малък разход на време), той трябва да се научи да поддържа оптимална концентрация на вниманието (без сривове), да развие спокойствие, търпение и самоконтрол.
Най-често преследваните цели в играта са от типа: завладяване на важен пункт, линия или диагонал, борба за пространство, борба за центъра, използване слабостите на противника, усилване позицията на дадена фигура, организиране на атака и т.н. След като излезе от дебютната фаза, шахматистът анализира позицията и съобразявайки се с даденостите, съставя план за действие. Противникът обаче прави същото за себе си. Така двамата шахматисти противопоставят своите идеи и планове и борбата започва. Двамата трябва да бъдат гъвкави – ситуацията е динамична и при нужда те трябва да коригират целите и плановете.
Когато разполага с твърде малко време, за да разреши проблемите пред себе си, шахматистът няма как да премисля детайлно всеки свой ход и всяка от възможностите на противника. Тогава той се нуждае от различно средство за взимане на решения и това е неговата интуиция.
Силните шахматисти непременно притежават и силно развита интуиция. Тя им помага освен да съхраняват сили в изморителните съревнования на високо ниво, но също и да не пропускат елементарните, директни възможности в играта (често срещана слабост при младите шахматисти). Наричана по различен начин – усет, позиционно чувство, опит, разбиране за играта – интуицията представлява средство за достигане до отговори, решения без да се влага енергия.
Световният шампион Магнус Карлсен казва, че по време на партия взима решения главно по интуиция и по-голямата част от времето си използва, за да препроверява коректността на замисленото. Вероятно това го прави и най-силния блиц1 играч в света.
Често условията, в които шахматистът е поставен, са непознати, нестандартни, което налага проявата на креативност. Развива се умение за вземане на решения в критични ситуации и под напрежение. Умението за самоанализ и извличане на поука от собствените грешки и от грешките на другите е съществено за развитието. Често се налага шахматистът да съчетава конкретно с обхватно мислене, да изследва детайлите в игровата ситуация, но и да не се отклонява от главната посока на мисленето. Чрез шахматното мислене човек се научава да бъде обективен и да задава правилните въпроси.
- концентрация;
- умения за разрешаване на проблеми (problem solving skills);
- логическо (алгоритмично) мислене;
- стратегично мислене;
- пресметливост и рационалност;
- отношение към детайлите;
- далновидност;
- креативност;
- комбинативност
- самоконтрол;
- спокойствие и търпение;
- памет и др.
Развитието на тези качества и умения е свързано с повишаване на общата интелигентност. В професионално отношение - в сфери като бизнес, IT, право, мениджмънт, икономика, маркетинг и др. високо ценени са уменията за решаване на проблеми от всякакъв тип, умението за планиране и предвиждане развитието на дадена ситуация във времето.
Освен, че развива тези качества у човека, шахматът служи и като средство за приучаване към труд – системен, ежедневен, интелектуален труд.
5. Шахмат, математика, програмиране
Логиката, прилагана за решаване на проблеми в шахмата е подобна на някои мисловни модели и алгоритми, използвани в програмирането и математиката. Връзка между тези три предмета съществува от много години насам. Редица комбинаторни проблеми, свързани с шаха, са известни от хиляди години, например Задачата за хода на коня и Задачата за осемте царици.
Интересен факт е, че още след първия ход в една партия броят на позициите, които е възможно да възникнат на дъската е 400. След втория ход те са над 72 000, а след третия – над 9 милиона.
Най-висшата цел в шахмата допреди години е създаването на алгоритъм (софтуер), способен да играе шах – т.нар. изкуствен интелект. През 1997 г. компютърната програма „Deep Blue“ побеждава за пръв път тогавашния световен шампион Гари Каспаров в мач от 6 партии и оттогава компютърният шахмат се развива стремглаво. Днес са известни програми (chess engines) като „Fritz“, „Rybka“, „Houdini“, „Komodo“, „Stockfish“, „AlphaZero“ (на Google) с ЕЛО рейтинг около 3450 точки. За сравнение - най-силният шахматист на нашето съвремие – Магнус Карслен има 2880. Тази разлика в силата се дължи на огромното преимущество на компютрите пред хората по отношение аналитичната им способност.
Днес наличието на такива мощни програми се използва като помощен елемент в шахматната подготовка. Освен това, с помощта на компютрите шахматистите имат достъп до огромни бази данни с партии. Създадени са още интернет шахматни сървъри, където се срещат шахматисти от цял свят.
6. Шахматът от различни гледни точки
- спорт
Шахматът е официално признат спорт и притежава състезателен характер. Той дава поле за изява на младите състезатели и шанс да почерпят опит и знания от по-възрастни и опитни съперници. Организират се състезания (наречени турнири), които шахматисти от най-различна възраст и квалификация се срещат помежду си. Всеки играч по време на партия разполага с точно определено време за обмисляне, което се измерва с помощта на специален часовник. Ако времето на един от двамата съперници изтече преди партията да е приключила, той автоматично губи. Контролата за игра варира, като игра с над 60 мин. на човек за цялата партия се нарича класически шах, между 10 и 60 мин. – ускорен шах и под 10 мин. – блиц шах.
секи играч се стреми да разпредели времето си правилно по фазите на партията, в зависимост от хода на играта. В сложна и неясна позиция, например, може да се случи така, че играчът да употреби почти цялото си време за само няколко критични хода, разчитайки, че впоследствие позицията ще се изясни и ще може да довърши партията играейки бързо.
- наука
На шахматна тематика са написани милиони книги – учебници, ръководства, монографии. Наличието на собствени методи на изследване, методологии, класификация, документация и др. доближава шахмата до равнището на самостоятелна наука, макар и да не е признат за такава.
- изкуство
Освен, че е игра със строги правила, шахматът съдържа в себе си изключителна красота и оригиналност на замислите. В особен вид това се проявява, когато привидно нелогични продължения, „нарушаващи“ логиката и общите принципи, се оказват единствено правилни остроумни продължения в дадена позиция. Често шахматната партия се оприличава на произведение на изкуството тогава, когато някой от играчите проявява изключителен позиционен усет и оригинално мислене. Подобни прояви доставят на шахматиста естетическо удоволствие от постигнатото.
- просто игра, която събира хората
В крайна сметка, шахматът е игра за забавление. Точно затова тя е може би най-популярната настолна игра. Въпреки че е индивидуален спорт (а не отборен), тя показва, че има способността да събира хората, с което се потвърждава и нейната социалната функция. Организират се гросмайсторски лекции на живо и сеанси, в които младите шахматисти и любителите на играта могат да се срещнат със своите идоли – шампионите.
7. Шахмат и психология
Съществува обширна научна литература, посветена на психологията в шахмата.
Всеки шахматист се отличава със свой стил – маниер на игра. Едни предпочитат тиха, маневрена, позиционна игра, други - остра и динамична борба, трети обичат да влизат в сложни и неясни продължения и т.н. Важна част от подготовката за предстоящо съревнование представлява изследването на играта и особеностите в стила на противника. Целта е да се идентифицират слабите му места и позициите, които са му най-неприятни за игра. Така например, когато се изправяме срещу позиционен играч, дори леко пасивен, най-ефективната стратегия е да играем агресивно и активно. Ако срещу нас стои остър тактик, най-добре е да изберем строго позиционна постройка – „без фойерверки“.
Всеки един шахматист се стреми да влиза в позиции „по свой вкус“ и такива, за които е подготвен. Навлизането в „чужди води“ без предварителна подготовка, независимо от силата на играещите, крие опасности. Така например, световният шампион Гари Каспаров обяснява загубата на титлата през 2000 г. срещу Владимир Крамник с прекалена самоувереност от своя страна и това, че се е съгласявал да влиза в позиции „в стила“ на съперника си (Каспаров, Г., 2007). Въпреки изключителното си познание за играта, Каспаров е човек и остава неприятно изненадан от далеч по-неопитния Крамник.
Шахматните майстори са способни за кратко време да определят ключовите особености в една шахматна позиция. Това умение се развива в резултат на години практика и обучение. Според нидерландският психолог Адриан де Гроот, това умение е по-важно от другото основно умение – предвиждането на възможните позиции няколко хода напред. Де Гроот също посочва, че шахмайсторите могат да запомнят позиции, показани за няколко секунди, почти перфектно (De Groot, A., 1965).
Известно е убеждението, че гросмайсторите са способни да изчисляват десетки ходове напред. Това обаче е по-скоро рядкост. Според гросмайстор Е. Сутовски, най-често се предвижда позицията след не повече от 3-4 хода, но с всички възможни продължения.
Висок интерес за психологическите изследвания представлява т.нар. блинд шахмат (игра на сляпо) и особено блинд сеансите, в които един силен шахматист (майстор или гросмайстор) играе едновременно няколко партии, но без да има право да вижда дъските. Ходовете на опонентите му биват съобщавани гласно от асистент и по този начин „сеансьорът“ играе, развивайки позициите само в съзнанието си. Такъв сеанс е възможен, благодарение на изключителна памет, солиден опит, отлична способност за визуализация и пространствено въображение от страна на сеансьора. В тази област световният рекорд държи аржентинският гросмайстор Найдорф, който през 1946 г. изнася сеанс на 45 дъски в продължение на 24 ч. (Кайкамджозов, Ж., 2001).
По-съвременните изследвания разглеждат проблеми като тези за ролята на личността и интелекта в шахматното умение, разликите при половете, ролята на практиката, ролята на таланта и др.
8. Шахмат по време на пандемия
По време на световната пандемия през 2020 и 2021 г., когато са преустановени всякакви прояви на живо, шахматът се оказва един от най-слабо засегнатите спортове. Той дори излиза на преден план, заради възможността да бъде практикуван онлайн и в домашни условия. Организирани са стотици турнири в Интернет платформите и въпреки че е невъзможно живият контакт да бъде заменен изцяло, шахматът предоставя възможност на хилядите любители на играта да не спират да общуват.
Оттогава онлайн проявите добиват голяма популярност и се превръщат не само в алтернативен вариант на турнирите на живо, но и в удобен начин да се преодоляват големите разстояния между държавите.
1блиц – „бърз шахмат“ – партия, в която двамата шахматисти разполагат с не повече от 10 минути време за обмисляне за цялата партия
9. Изводи
- Шахматната игра предлага богато съдържание от идеи, ситуации и проблеми за разрешаване;
- Тя съществува в най-различни форми и обществени прояви;
- Изправен пред трудности и предизвикателства, човек е провокиран да усъвършенства стоите качества;
- Уменията, придобити по време на обучението по шах, са с голямо значение за живота и професионалното развитие на човек.
Литература
- Каспаров, Г., Шахматы как модель жизни, 2007
- Кайкамджозов, Ж., Блинд - феномените и техните подвизи, 2001
- Кайкамджозов, Ж., Шахматът – занимателна игра, 1971
- De Groot, A., Thought and Choice in Chess, 1965
- Lasker, E., Common sense in chess, 1896
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82
- https://www.youtube.com/watch?v=HpmAawNLb7g
Адрес за кореспонденция:
Константин Пламенов Мъцински
Студент 2-ри курс спец. „Компютърно и софтуерно инженерство“, ИПФ-Сливен
Email: [email protected]